* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче -
без баща Станка, без майка.
На батя си слугувала,
на буля си робувала.
Расна Станка, порасна,
станала мома голяма,
ах, че я батьо й скритом сгодява.
Рано е Станка ранила,
рано си двори помела,
като на пътя излязла,
отдолу сватба идела -
голяма сватба болярска.
Бързо си Станка отива
и на буля си говори:
- Блазе й и честита е таз мома,
таз мома, която се жени!
Буля й тогаз продума:
- Тази сватба е, Станке, твоята,
ние те скришом сгодихме -
момчето е болярско,
ала е нямо и глухо.
Викнала Станка да плаче:
- Не стига дето съм сираче,
а сега такъв да ми е късмета!
Докато си Станка плакала,
сватбари в двора влязоха
и почнали Станка да булят.
Девет е була скъсала,
десето було червено
на главата й сложили.
Тогаз е чудо станало -
момчето продумало
и на Станка казало:
- Стига си, Станке, плакала,
досега си била злочеста,
от сега нататък честита ще си!
И свекърът с шиника
щедро жълтици хвърлял.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.