* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
на батьовата си врата.
бате и да я погълчи,
тя на буля си не казва,
да не им живота развали.
Идваха Станка искаха,
буля й Станка не дава -
добре й гледа децата.
Рано си Станка станала
и си дворите измела.
Бате и Станка думаше:
- Станке ма, мила батьова,
да станеш рано в неделя,
хубаво да се измиеш,
за булка да се приготвиш,
бате те, Станке, посгоди,
за едно момче болярско,
болярско и чорбаджийско.
Станка бате си думаше:
- Бате ле, бате Стояне,
мястото, бате, хубаво,
ала момчето какво е?
Стоян на Станка думаше:
- Мястото, сестро, болярско,
ала момчето е нямо.
Отишли да я прибулват,
девет була скъсала,
на десетото було,
зетя е продумал:
- Стига си, Станке, късала,
да се двама вземеме,
че сме си лика-прилика.
Тогава було сложиха
и си Станка вземаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.