* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
при бате, Станка, при буля,
буля и ко я помъмри,
тя на батя си не казва,
да не им дерлик развали.
Буля на Станка думаше:
- Станке ле, моме хубава,
утре е света неделя,
ти стани, рано зарана,
дворите, Станке, измети
и си главата умий,
и на ситно си наплети.
Станка буля си послуша,
станала рано зарана,
главата си е умила
и си двора измела.
Таман сметта изхвърлила,
погледна Станка надолу,
голяма сватба се й задала,
Станка на буля си думаше:
- Блазя му, бульо, преблазя,
което е чедо честито.
Буля на Станка думаше:
- Ние те скришом сгодихме
за едно момче болярче,
ала е глухо и нямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.