* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка Станка, без баща,
при буля Станка, при бате.
Раснала Станка, порасна,
стана на двайсет години,
почнали Станка да искат
от село и от селата,
ала я бате и не дава,
не дава и не предава.
бате и Станка посгоди
за едно момче болярско,
болярско и чорбаджийско,
ала е глухо и нямо.
Скрито са Станка сгодили,
скрито са яли и пили,
на Станка не са казали.
Една неделя сутринта
рано е Станка ранила,
широки двори измела,
отишла сметта да хвърля,
като нагоре погледна,
голяма сватба се задала,
голяма сватба болярска.
Станка бате си думаше:
- Я ела, бате, да видиш
каква се е сватба задала
от друго село в нашето.
Коя ли мома ще вземат,
блазя й, бате, преблазя,
в болярско място ще иде.
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, сестро най-малка,
досега скрито вършихме,
но вече скрито не бива.
Ние те, сестро, сгодихме,
скрито ядохме и пихме,
на тебе нищо не казахме.
Станка бате си думаше:
- Като ме, бате, сгодихте,
знаеш ли, бате, хората,
добро ли е, бате, момчето?
Стоян на Станка думаше:
- Много са добри хората,
много е добро момчето,
ала е малко сакато,
глухо и нямо горкото.
Викнала Станка да плаче:
- Защо бе, бате, за глухо,
за глухо, още за нямо,
как ще му от дума разбера
и той мене как ще чуе?
Дордето Станка издума,
сватбари в двора влязоха,
зълви от коли слязоха,
зълвите и кръстницата.
И те си Станка сресаха,
дълги и плитки сплетоха,
хубаво я премениха.
Таман й було слагаха,
Станка си було захвърли.
Кръстница пак я пребули,
Станка си було късаше,
не дава и не предава
със було да я пребулят.
Кат седя момчето, кат гледа,
от Бога сила му дойде,
той си на Станка продума:
- Станке ле, сгоденичке ле,
стига си була късала,
девет си була скъсала,
туй ти е, Станке, десето.
Като чу Станка тез думи,
много се Станка зарадва.
Зълвите и кръстницата
Станка си те прегърнаха,
с големи дари дариха,
че Бог я нея съжали,
на момче сила той даде,
на Станка да си продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.