* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
сираче Станка без майка,
без майка и без баща,
при чичо си да робува,
и на стринка си слугува.
Робува Станка, слугува
цели им двайсет години.
Станала мома хубава,
взели Станка да искат
от село и от селата,
а стринка й я не дава -
да стои, да й слугува.
Скришом я чичо й сгодява
за едно момче болярско,
болярско и чорбаджийско.
Минало, що се минало,
дошла Света неделя.
Станала Станка раничко,
равни си двори поляла,
поляла и ги помела,
отишла сметта да хвърля
видяла сватба голяма,
бързо се вкъщи върнала
и на чичо си казала:
- Излези, чичо, да видиш
каква се е сватба задала,
голяма сватба болярска.
Чичо на Станка думаше:
- Станке ле, мари, хубава,
сватбата ще е за тебе.
Станка на чичо думаше:
- Като ме, чичо, годихте
що не ме чичо питахте
знайте ли баре местото,
местото, чичо, момчето?
Чичо на Станка думаше:
- Знайме го, Станке, знайме го.
Мястото много хубаво,
болярско и чорбаджийско,
ала момчето сакато,
сакато, глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче:
- Боже ле, мили Боже ле,
не стига двайсет години
тежки неволи търпяла
и сега да ме оглавят
за едно момче глухо и нямо.
Как ще му чуя думата,
как ще ми чуй и той думата,
как ще се разберем?
Сватове в двора влязоха,
а Станка плаче и нарежда.
Момчето отива до Станка
и на Станка думаше:
- Мълчи ми, Станке, не плачи,
Бог ми ушите отпуши
и ми краката изправи.
Станка щастливо заживя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.