* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща и без майка,
при батя си и при буля си;
двадесет години стояла
Станка слугиня братова,
че са Станка скришом сгодили.
Заранта Станка двори метяла,
кога Станка видяла,
че са е голяма сватба задала,
голяма сватба болярска.
Станка на буля си думаше:
- Коя ли е мома честита
в болярско село да иде
болярско момче да вземе.
Буля на Станка казала:
- До сега, Станке, крихме,
сега, Станке, ще ти кажа.
Тази сватба е за тебе,
ние тя скришом сгодихме,
ала е момчето нямо,
нямо, още и глухо.
Тогава се Станка провикнала,
викнала и заплакала:
- Не ми ли стига, Божне ле,
двайсет години слугиня да бъда,
на братя си и на буля си,
че и сега за нямо,
за нямо и глухо момче да се оженя.
Като сватбари влезнали
в батьови и дворе широки
със було Станка да булят
девет си була Станка скъсала.
Кръстница на Станка думала:
- Девет ти була, Станке, прощавам,
десетото не прощавам.
Тогаз се Станка Богу помоли:
- Боже ле, мили Боже ле,
не ми ли стига двайсет години
клето сираче да бъда
и сега няма момче да взема.
Като се Станка Богу молеше
голямо е чудо станало,
на момче се език развързал
и то проговорило,
проговорило и прослушало.
Тогава хабер пратили
на момковия баща,
че момчето проговорило,
проговорило и прослушало.
Момковият татко
сватбата като посрещал
с крини жълтици хвърлял.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.