* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Расла е Станка, порасла,
станала мома голяма,
тръгнали да и сватуват
все ги е Станка връщала,
връщала не харесвала.
Един ден в света Неделя,
Станка си рано ранила,
ранила и двори измела,
измел и смет фърлила,
като се назад повърна,
Станка бате си думаше:
- Я излез, батко, да видиш,
голяма сватба се зададе
коя ли й мома честита.
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестричке,
тази е сватба за тебе.
Ази те, батко, посгодих
за едно момче болярско,
ала е глухо и нямо,
не може дума да каже
нито пък, Станке, да чуе.
Стонка се ясно спровикна:
- Боже ле, мили Боже ле,
не ми ли стига, Боже ле,
дето съм сирак останала
без майка още без баща.
Докат си дума издума,
двора се пълен напълни
сватове още кумове.
Почнали да я прибулват,
девет си була сложили
все ги е Станка фърляла.
Десето було ленено,
ленено и копринено.
Кръстница Станки думаше:
- Станке ле, мила кумичке,
аз не съм, Станке, виновна,
бате ти й, Станке, виновен,
че та скришом посгоди.
Я иди, Станке, долу в мазето,
че си кандило запали
и се на Бога помоли.
Отиде Станка в мазето,
на Бога се помоли,
че и либето проговори.
Станала сватба голяма,
голяма още весела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.