* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Дете сираче да остане,
най е тежко на света,
както е Станка останала -
без баща Станка, без майка.
У бате си да домува,
на буля си да слугува.
Расла Станка, порасла,
хубава мома станала.
Вървели Станка да искат.
Една ми света неделя
измила равни дворове
и е на пътя излязла
сметове да си хвърли.
Видяла Станка, че идва
голяма сватба болярска,
бързо се назад върнала:
- Ела, бате, да видиш,
даква се е сватба задала!
Бате й сълзи зарони
и си на Станка продума:
- Станке, мила сестрице,
сватбари идат за тебе;
момчето е добро, болярско,
ала е глухо и нямо.
Станка бате си молеше:
- Убий ме, бате, зарий ме,
ала ме, бате, не давай,
на това момче, глухо и нямо!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010