* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща
при батьо си да домува,
на буля си да слугува.
Расла ми Станка, порасна,
станала мома хубава.
Отвсякъде Станка искаха -
нийде я батко й не дава,
ала я скришом сгодява
за едно момче хубаво,
хубаво момче, богато,
ала е глухо и нямо.
Една ми сутрин в неделя
рано Станка подрани,
равни си двори помела,
помет на пътя изхвърля.
Отсреща сватба идеше,
Станка на батко си повика:
- Батко, и ти, бульо ле,
излез, батко, да видиш
каква е сватба болярска!
Коя ми е мома честита
за тая сватба да иде?
- Сестро ле, Станке,
досега скришом е било,
отсега вече не бива.
Тази е сватба за тебе,
мястото е доста богатско,
момчето, сестро, прилично,
ала е глухо и нямо.
Докато батко й издума,
сватбари в порти влязоха,
момче от файтон рипна
и право при Станка отиде,
и си на Станка продума:
- Станке ле, моме хубава,
ние с теб ще се вземем
и хубав живот ще караме.
И си Станка прегърна.
Майка му, още баща му
много се зарадваха,
че си момчето прочуло,
прочуло, още продумало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.