* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
на батьо си да слугува,
на батьо си и на буля си.
Расла е Станка, порасла,
станала мома хубава,
идвали Станка да искат,
а батьо й я не давал.
Скритом я Станка сгодили
за една крина жълтици;
мястото харно, богатско,
ала момчето е нямо и глухо.
Рано е Станка ранила
на ден на света неделя,
равни дворове измела
и пред портите излязла.
Кат се надолу обърна,
голяма се й сватба задала.
Станка се на ум чудеше -
коя ли й мома честита
за тази сватба болярска?
Че се във къщи повърна
и на батя си думаше
за тази сватба болярска.
Тогаз й батьо продума:
- Гласи се, Станке, тъкми се,
тази е сватба твоята;
мястото й харно, богатско,
ала момчето е нямо и глухо.
Тогаз са Станка провика:
- Убий ме, бате, затрий ме,
и пак ме мене не давай
за това момче нямото!...
Ах, че е сватба стигнала,
Станка се горе гласеше,
гласеше, още плачеше.
Силом са Станка булили,
силом й було слагали -
девет е була скъсала;
когато десето да сложат,
Господ са смилил над Станка,
от ясно небе гръм пуснал,
пред зетя паднал и тряснал
и той на Станка продумал...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.