* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Сираче дете да остане,
най е злочесто на света.
Така и Станка остана
без майка Станка, без баща.
На братови врата останала
брата си слуга да бъде,
тежки неволи да тегли.
Кога се сгълчи с брата си
буля й нищо не казва,
кога се сгълчи с буля си,
батьо й нищо не казва.
Идвали, Станка искали,
буля й Станка не дава,
ала я бате продаде
за крина жълти жълтици,
за половин бешлици
без Станка да знае.
Рано е Станка ранила
рано у Света Неделя.
Руса глава умила
рано двори измела
и на пътя излязла
боклука да изхвърли.
Кога надолу погледна
голяма се е сватба задала
голяма сватба, болярска.
Бързо си у тях отиде
и на батьо си говори:
- Батьо ле, батьо Иванчо,
я излез бате, да видиш
каква се е сватба задала,
коя ли мома честита
болярска снаха да стане?
- Станке ле, сестро Станке ле,
сватбата е сестро, за тебе,
ала е момчето глухо и нямо.
Доде дума издума
и сватба у двори навлиза.
Викнала Станка да плаче:
- Убийте ме, батьо, затрийте ме,
за глухо и нямо не се женя.
Силом са Станка булили
и Станка си було дереше,
и до Бога глас издаваше,
и на Бога се молеше:
- Как ще му дума продумам,
като ми й глухо и нямо?
Додето си дума издума
и момчето продума:
- Мълчи, Станке, не плачи,
досега съм бил глух и ням,
ти от Бога молба измоли,
че ми езика отвърза
и ми ушите оттули!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.