* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
от малка, още във люлка,
остана Станка сираче,
без татко, още без майка.
Раснала Станка, порасна,
дваес години станала.
Дигна се сутрин в неделя
дворове да си помете,
погледна поле широко -
оздол ми идат боляри.
Па Станка дума продума:
- Честита е тая мома,
що ч'иде в земя болярска...
Брат ве й дума продума:
- Я мълчи, Станке, я мълчи,
досега крихме, бъшихме -
ти отиваш за болярче!
Доде су дума думале,
боляри двори напълниха.
Па що че Станка да види -
глухо и немо болярче!
Викна си Станка, заплака:
- Проклети да са боляри!
Почнаха да й говорят
болярски млади девокье:
- Я мълчи, Станке, я мълчи,
твой братко ти е причина,
той ми те тебе продаде
за една торба жълтици!...
Па викна Станка да кълне:
- Малко ли беше, брате ле,
дваесе години слугувам,
та да ме сега продадеш
за глухонемо болярче?!
Върло се Богу съжали,
та си болярче продума:
- Я мълчи, Станке, я мълчи,
върло се Богу съжали -
зарад теб мен език даде!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.