* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
братова слуга да бъде,
братови деца да гледа.
Ходили, Станка искали,
байно й Станка не дава,
байно й, още буля й.
Да седи, да им работи
и децата им да гледа,
да раснат и да пораснат.
Раснали и пораснали,
ала си Станка мома остана.
Най-подир Станка сгодяват
за едно глухо и нямо.
Мястото - харно и хубаво,
ала момчето не става.
Силом я Станка булили,
девет е була скъсала.
Станкината млада кръстница,
тя си на Станка думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
девет ти була прощавам,
десето не ти прощавам.
Станка се Богу помоли:
- Не ми ли стига сираче,
ами и глухо, и немо.
Смили се, Боже, над мене
та му езика отвържи
и му ушите оттули.
Иван на Станка продума:
- Я мълчи, Станке, не плачи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.