* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Станке ле, моме убава!
Остана Станка сираче
на братова мала врата,
мала врата и вратничка.
Рано било ю неделя,
домела равни дворове
и гюбрето изфрлила,
погледала на надоле,
на надоле низ полето,
задала се една сватба
од друго село за ф нийно.
Назад се Станка поврна,
на брат й вели говори:
- Братко ле, мили братичко,
зададе се една сватба
од друго село за ф нашчо,
коя мома честита
од друто село за ф нашчо?
Брато й вели говари:
- Станке ле, мила сестричко,
досега кришно биваше,
од сега скришно не бива -
нийе те тебе дадохме,
од нашчо село за друго,
за глухо момче и немо,
ама йе много богато.
Викнала Станка да плаче,
руса си коса скубеше,
надвор по двор я фрлаше.
Сватове дворове пълнея,
напред иде пред сватове
честит кумо господино,
на Станка вели говори:
- Станке ле, млада кумице,
това назаде не бива,
туку се моли на Бога
да си прочуйе момчето,
да прочуйе, да продума.
На Бога се сожалило,
оти йе Станка сираче,
продумало йе момчето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.