* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща
при батьо си и при буля си.
Расла Станка, порасла,
хубава мома станала,
хубава Станка, работна.
Вървят за Стоянка, искат я,
от село и от селата,
се я батьо й не дава,
батьо й още, буля й.
Че я батьо й посгоди
за едно момче болярско,
ала нямо и глухо.
Стоянка ми, мома хубава,
ранила ми рано в неделя,
шетна си Станка да ошета.
Равни ми двори измете
и си с метлата фърчаше.
Погледна Станка надолу,
надолу Станка, нагоре.
Отгор свирят гайди и тъпани,
голяма сватба идеше,
голяма сватба, болярска.
Станка във къщи отиде
и на батьо си думаше:
- Байно ле, батьо миличък,
голяма сватба се й задала,
голяма сватба, болярска,
коя ли й мома честита?
Бате й Станка думаше:
- Станке мо, мила байнова,
до сега скришом биваше,
отсега скришом не бива.
Тази е сватба за тебе.
Байно те скришом посгоди,
за едно момче болярче,
ала е нямо и глухо.
Сватба у двор влазяше,
Станка до Бога викаше:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
от дете сирак да остана,
при бате си и при буля си,
на бате си да аргатувам,
на буля си да слугувам,
че те да ме оженят
за момче нямо и глухо!
Де седя Господ, де слуша,
де седя Архангел, де писа,
че си на Станка помогнаха.
Годеник на Станка продума:
- Не плачи, Станке, не тъжи,
до сега съм бил нямо и глухо,
от сега всичко ти чувам.
Колко била весела сватбата,
дваж по-весела станала.
Свекъра и свекървата
дарили Станка хубава
със шиник жълти жълтици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.