* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
при брата си да домува.
Седела Станка що е седела,
цели двайсет и пет години,
без майка Станка без баща.
Сутринта рано в неделя.
Рано е Станка станала,
равни е двори измела
и на пътя е излезнала,
пометък да си изхвърли.
И си е Станка видела,
от друго село сватба идеше,
в тяхното село големо.
Станка си вкъщи влезнала
и си на брата продума:
- Бате ле, бате Стояне,
болярска се й сватба задала,
от друго село в нашето,
коя ли й мома честита?
Стоян си Станки продума:
- Станке ле, сестро Станке ле,
тази е сватба за тебе.
Аз съм те, Станке, сгодил,
но не съм ти, Станке, казал.
Сватбата й голема и болярска,
ала момчето глухо и немо.
Станка си викна да плаче,
сватбата в двори навлиза,
Станка си плаче, говори:
- Бате ле, бате, Стояне,
двайсет и пет годин как седа,
без майка и без татко.
Сеги за немо да ида.
Като на нива отида,
с кого ще бате продумам,
дали с белото трън'е,
или с черната земн'ъ?
Станка се Богу молеше:
- Смили се, Боже, над мене
та му езика отвържи,
и му ушите оттисни.
Момче на Станка продума:
- Станке ле, булка хубава,
толкоз годин съм глух и ням,
ти ми езика отвърза
и ми ушите оттисна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.