* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка Станка, без баща.
От два месеца без майка,
от четире мисица без баща.
На чужди Станка остана,
да га й чичо изхрани,
да га стрина й изгледа,
да расте Станка, да порасте...
Взели за Станка да вървят,
да вървят, Станка да искат.
Сега га чичо скришом посгоди
за едно момче болярско
болярско и чорбаджийско,
ала момчето нефело -
ем глухо, ем нямо.
Станка ми, клето сираче,
в неделя рано ранила
и си главата умила,
и се на ситно уплела,
и си дворите измела.
Отишла боклук да хвърля
и си е сватбата видяла,
и си на чичо си думаше:
- Каква се е сватба задала,
болярска и чорбаджиийска,
два реда коля вървяха,
три реда хоро играят...
Коя ли е момата честита,
честита, късметлия?
Чичо й Стаке думаше:
- Сватбата иде за тебе!
Станка чичо думаше:
- Ти като ме кришом посгоди,
харни ли са хората,
с родове почитат ли се,
с комшиите тачат ли се?
- Много са добри хората,
ала момчето нефело -
ем глухо, ем нямо.
Станка е навън изляла,
тя под старехата седнала,
викнала, да е заплакала:
- Не ми стига, Боже ле,
от малка клето сираче,
ама и сега, Боже, ама и сега
да ми е либето нефело -
ем глухо, Боже ле, ем нямо!...
Сватбата у двора влезе
и си Станка редяха,
редяха, та га гласяха.
Една й алтъни редеше,
друга й було тургаше.
Девет була Станка скъсала,
се ги е Станка хвъргала.
На десето було либе продума:
- Станке мо, либе Станке мо,
стига си къса булата,
стига ги, Станке, хвърга...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010