* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без макя Станка, без татко,
при брата и при снаа;
на брата била слугинка,
а на снаа й - робинка.
Що беше брат й Николчо,
он си я нея продаде
за една торба жълтици
у едно село големо,
у една кукя богата,
за едно момче, бре, немо.
Спрема Света Неделя
Станка си мете дворове
и виде оздоль сватове.
На брата вели-говори:
- Бате ле, бате Николчо,
я не сум, бате, разбрала -
у село сватба имало?!
Тогай Николчо продума:
- Станке ле, сестро убава,
остави метла шарена,
иди във нова кошара,
облечи бела премена -
язе те, сестро, продадох
за една торба жълтици
у едно село големо,
у една кукя богата,
за едно момче, бре, немо!...
Тогай Стоянка продума:
- Бате ле, бате Стояне,
що направи, бате, сос мене?
Защо ме, бате, продаде
у едно село големо,
у една кукя богата
за момче, бре, немо?
Кога са дошли сватове,
а Станка коси си скубе;
кога ошли на венчанье,
тогай се Станка помоли:
- Оф, леле, Боже до Бога,
яз сум си, Боже, сираче,
без макя, Боже, без татко,
при брата и при снаа;
на брата бешох слугинка,
а на снаата - робинка.
Бате ме мене продаде
за една торба жълтици
за това, бре, момче немо.
Смили се, Боже, над мене,
отвори му уста да дума!...
От Станкините жални сборове
Господ се смили над нея
и му укна право в устата.
Цело се село зачуди
на това чудо големо,
на старо и на гърбаво...
Цел месец яли и пили,
тупаните салте тупали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010