* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Снощи са Гана главили,
главили и каулили,
на Ганка не са казали.
Викнала Гана да плаче:
- Бульо льо, мила бульо льо,
като ме, бульо, главите,
главите и не казвате,
арно ли е барем местото,
местото, бульо, момчето?
Буля на леля думаше:
- Местото, лельо, дип арно,
ала момчето не арно,
ем глухо, лельо, ем нямо.
Таман си това ортуват,
сватове в двори влязоа,
На Ганка було мятоа,
Ганка си було фъргаше.
Момчето тогава продума:
- Стига си, Ганке, фъргала,
стига си було мятала.
Сичките викат, чудят се,
че стало десет години,
не било момчето думало,
сега се е обадило!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010