* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка.
При батя си да живее,
батя си, още буля си.
Раснала Станка, пораснала,
станала за оженване.
Идвали Станка да искат,
ала бате й не дава,
бате й, още буля й.
Скришом си Станка сгодяват
за едно момче болярско.
Момчето й младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Рано ми, рано, в неделя,
рано е Станка станала,
помела двори широки.
Отдолу се е задала
голяма сватба болярска.
Чуди се Станка и мае
коя е мома честита
болярска снаха да бъде.
Буля на Станка думаше:
- Тази е сватба твоята.
Момчето е младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала й Станка да плаче:
- Божке ле, не стигнало ми
сираче и сиракуване,
и сега да се оженя
за момче глухо и нямо?!
Че влезе Станка в одая,
че се хубаво премени
и на порти излезе
сватбата да си посрещне.
Като я момче видяло
много й Станка харесало
и си на Станка продума...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.