* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
на три дни Станка без мама,
на три месеца без баща.
При батя си Иван остана.
Че расна Станка, порасна,
стана на двайсет години.
За нея дошли сгледници,
ала са много далеко,
през девет села в десето.
Скришом са Станка сгодили,
на Станка не са казали.
Една ми света неделя
Станка е рано станала,
равни ми двори измела
и си на пътя излязла,
сметака да си изхвърли.
И като нагоре погледна
голяма сватба идеше.
Скоро се е назад върнала
и на бате си думаше:
- Я излез, бате, погледни,
каква се е сватба задала,
голяма сватба разборна.
Иван си сълзи орони
и на Станка думаше:
- Станке ле, мила батьова,
досега скришом биваше,
от сега скришом не може,
тази е сватба твоята.
Станка Ивана думаше:
- Байне ле, бате Иване,
кат сте ме скришом сгодили,
барем добро ли е мястото?
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, мила батьова,
мястото е, бате, болярско,
ами има един кусур.
На тях им е глухо момчето,
хем глухо, Станке, хем нямо.
Станка си викна до бога:
- Божке ле, мили Божке ле,
не ми ли стига, Божке ле,
двайсет години сираче.
Пък сега, Боже, пък сега,
глухо и нямо да водя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.