* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Мама си Цана сгодила,
скришом я мама сгодила,
през девет села в десето.
- Цане ле, мила мамина,
макар да съм ти мащеха,
наука ще те науча,
когато ти доди сватбата,
хубаво да се поклониш,
на кума и на кумица,
на свекър и на свекърва,
и на най-малкото деверче.
Цани мама си думаше:
- Вий кат ма, мамо, годите
питате ли, мамо, хората,
тез хора имотни ли са,
с комшии животни ли са.
- Цано ле, мила, мамина,
много е добро мястото,
хората, мама, имотни,
и със комшии животни,
ала им един кусура,
на тях им глухо момчето,
ем глухо, мама, ем нямо.
Цана си жално заплака:
- Боже ле, мили Господи,
двайсет години сираче,
а сега, Боже, пък сега,
глухо и нямо да взема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.