* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща, още без майка,
девет години слугува
на нейна буля и брат й.
Таз сутрин Станка подрани
дворове равни измете,
и си сметлика изхвърли.
Бърже се вкъщи завърна
и на брата си продума:
- Я ела, братко, да видиш,
да видиш чудо голямо,
от друго село да иде,
сватба голяма в нашето село,
коя ли мома ще иде
във тия хора богати?
Брата на Станка продума:
- Станке ле, мила сестрице,
досега, Станке, сме крили,
а сега, сестро, ще кажа,
че аз тебе продадох
за една крина жълтици
у тия хора богати.
Се добре, Станке, се добре,
хора са, Станке, богати,
момчето ти е хубаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче,
два реда сълзи ронеше,
докато Станка венчаха,
девет е була скъсала,
с десето Станка венчаха.
Стнка си плаче, плачеше
И се на Бога молеше:
- Божице, мили Божице,
не ти ли, Боже, достигна,
девет години сираче,
без баща, още без майка,
като на нива отидем,
с кого ще дума продумам,
кой ще ме мене да чуе?
О, чудо, чудо голямо,
Момче на Станка продума:
- Я мълчи, любе, не плака,
девет години сираче?
Три дини яли и пили,
сватба голяма правили,
задето момче продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.