* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
дете ми на две години,
на батьови си две ръце,
на бате си да слугува,
на буля си да робува.
Расла е Станка порасла,
станала е мома възрастна.
Идвали Станка да искат,
да искат да се ожени.
Батьо й Станка не дава,
Ала, я скришом сгодява.
Било е света Неделя,
Станка е рано ранила,
широки двори помела,
на пътя Станка излязла,
боклука да си изхвърли.
Надолу като погледна,
голяма се е сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Станка се е назад върнала,
и на бате си думала:
- Бате ле, бате Иване,
голяма се е сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Блазе им, бате, преблазя,
където иде тази сватба,
че много хора ще идат.
Бате й Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
досега скритом вършихме,
но сега вече не може -
сватбата иде у дома,
че аз те, Станке, посгодих
за едно момче болярче,
за една крина жълтици,
и половина белици.
Много е харно мястото,
ала е хоро варлово -
момчето глухо и нямо.
Като чу Станка тези думи,
викнала Станка да плаче.
- Не ми ли е, Боже, стигнало,
толкова години сираче,
а сега, и това, Божне ле,
с глухо и нямо да ходя?
Хем плаче Станка, нарежда,
сватбари в дори си влезли,
започват да я забулват.
Първо я було булили,
Станка е него скъсала.
Второ я було булили,
и него е тя скъсала.
Девет я була булили,
и деветте ги Станка скъсала.
Кръстничка Станка думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
девет ти була прощавам,
десето не ти прощавам,
че съм го Станке тъкала,
с мъжка рожба на сърце.
Докато кръстничката издума,
и нямото проговори:
- Предай се, Станке, предай се,
че и немите ги е Господ дарил,
немите, Станке, глухите.
Бързо се хабер разнесе,
че нямото проговори,
бърз пратеник пратили.
Тогаз се бързо венчали,
в момък като отишли,
свекъра пред сватбари излязъл,
с крина жълтици хвърлял.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.