* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
на батьовите си врата.
Че той си Станка ожени,
без това Станка да знае.
Той си на Станка думаше:
- Днеска е проста събота,
утре е света неделя,
да станеш, Станке, по-рано,
дворито да си изметеш,
боклука да си изфърлиш.
Станала Станка в неделя,
па си е двори помела
и си боклука изфърли,
погледна надолу-нагоре,
голямо се й чудо задало,
голяма сватба болярска.
Сама си Станка думаше:
- Коя ли й мома честита,
в болярско село да иде,
болярска снаха да стане.
Докат си дума продума,
сватбари в двори влязоха.
Брат й тогава придума:
- Досега, Станке, се крихме,
но сега скрито не може,
тази е сватба твоята,
момчето момче богатско,
ала е нямо и глухо.
Викнала й Станка да плачи:
- Не стига ли ми, бе, Боже,
двайсет години сираче,
а сега ням мъж да водя?
Кръстница було туряше,
Станка си було късаше.
Кръстница дума на Станка:
- Девет ти була опростих,
но вече не ти прощавам,
не сме ний, Станке, виновни,
а е виновен батьо ти,
че та той скъпо продаде.
Плаче си Станка, нарежда:
- Боже ле, вишни Господи,
я му езика отвържи,
я му ушите отвори!
Докат туй Станка издума,
момче на Станка продума:
- Я мълчи, Станке, не плачи,
до сега си била нещастна,
но сега не ще да бъдеш.
Станка се много зарадва,
сама си було туряше.
Станкини мили зълвички,
те си на Станка думаха:
- Станаха двайсет години,
братова дума не чухме,
нито той, буле, нашата!
Абер до къщи пратиха,
баща му сватба посреща,
крина жълтици носеше
и си със шепа фърляше
и си на хора думаше:
- Сбирайте, мало й голямо,
за спомен нека остане,
де се е чуло й видяло,
ням човек да проговори,
и глух да си прочуе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.