* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на брата си да робува,
на буля си да слугува.
Идвали, Станка искали,
батьо и не я даваше,
буля и каил не става.
Батьо и Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
утре е Света неделя,
да станеш рано сутринта,
равни си двори да изметеш
и пред порти да пометеш,
че ще ни Станке гости дойдат.
Станка е рано станала,
равни си двори измела
и пред портите премела.
Като надолу погледна,
голяма се сватба задала,
голяма сватба болярска.
Станка батьо си дума:
- Я ела, бате, да видиш,
каква се е сватба задала,
голяма е сватба болярска.
Батьо и Станке думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
до сега скрито е било,
сега вече не бива,
тази е сватба твоята,
момчето е добро и богато,
ала е нямо и глухо.
Дордето батьо й издума,
сватбари в двора влязоха.
Кръстница Станка пребуля,
Станка си була късаше.
Кръстница Станке думаше:
- Станке, булко хубава,
девет ти була прощавам,
десето не ти прощавам.
Станка й много домъчня,
викнала та заплакала:
- Боже ле, всевишни Господе,
не стига дето съм клето сираче,
да взема нямо и глухо.
С нямо как ще продумаш,
с глухо как ще се разбереш.
От момчето се глас зачуло,
момчето проговорило:
- Не плачи, Станке, не тъжи
и ази съм, Станке, от Бога.
Свекъра и свекървата
много се зарадвали.
Шиник за жълтици вземали
и си Станка дарили,
голяма сватба изкарали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.