* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
остана клето сираче.
Рано ми Станка подрани,
равни ми двори метела,
като двори метела,
тежка се сватба задала.
Станка на байко си викаше:
- Я излез, байко, да видиш
ква се е сватба задала.
Коя ще е мома честита
такава сватба да срещне?
Иванчо на Станка думаше:
- Досега скришом бъдело,
сега скришо не може,
я съм те сестро сгодил
в едно село болярско,
къщата, сестро, болярска,
момчето - младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Викна Станка да плаче:
- Кому щем дума да кажем,
кой ще ми, Боже, отвърне?
Дочу й Господ молбата,
на момчето уши провали,
и му езика развърза.
Три дни са яли и пили,
три дни са сватба правили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.