* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Дете сираче да бъдеш -
най-злочесто е на света;
така е Станка остала
на братовите си врата.
Расла е Станка, порасла,
станала двайсет годишна.
На батя си и на буля
толкоз им хатър чинила,
да не им дирлик развали.
Станка си двори метеше,
накрая си село гледаше -
сватба се вече задала
от друго село и тяхното
Станка на батьо думаше:
- Погледни, батьо нагоре,
каква се е сватба задала?
Батьо й тогаз продума:
- Ти си, сестричке, сгодена,
за место харно, болярско,
момчето й младо, хубаво,
само че й глухо и нямо;
сватбата за тебе пристига...
Викнала й Станка да плаче:
- Боже ле мили, Божичко,
как ще си дума разменя
с момче глухо и нямо?
Кога кръстница пристигна
да си Станчица забулва,
Станка си була късаше.
Станкината кръстница,
тя си на Станка думаше:
- Деветтях була прощавам,
десето було не мога!
Станка се Богу молеше:
- Божне ле, вишни Божне ле,
на мене, Боже, помогни
да ми момчето прочуе,
прочуе и проговори!
Голямо чудо станало -
левент ми момък прошепна:
- Були си, Станке, булото!
Че Станка було забули,
голяма сватба вдигнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.