* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
сираче Станка, без майка,
без майка и без баща,
и на братови си врата.
Раснала е, пораснала,
една ми света неделя
станала е рано Станчица,
че се е умила и оплела,
премела е вкъщи и пред къщи,
излязла сметта да хвърля.
Като надолу погледнала,
какво се е чудо задало,
с много, боже, гайдари,
гайдари, боже, сватбари.
Станка се чудом чудеше
коя ли е тази честита,
честита и благословена.
Станка на батя си думаше :
- Бате ле, миличък бате,
коя е тази честита ?
- Станке ле, мила сетро льо,
ти ще си бате, честита,
честита и благословена.
Аз те скришом посгодих,
посгодих да те продадох,
за едно момче глупаво,
глупаво и нямо,
ала е много богато.
Станка нищо не казала,
сватбари у къщи влязоха.
Сватбари Станка прибулят,
Станка си було късаше,
първо скъсала, второ скъсала,
та до девето допряла.
Чак тогаз момче продумало:
- Станке ле, моя стопанке ле,
моя се език развърза,
ний ще се двама вземеме,
вземеме, да се венчаем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010