* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка Станка и без баща
на братовите си ръце,
на братови и на булини.
Кат я батьо й погълчи,
тя на буля си не казва,
кат я буля погълчи,
тя на батя си не казва
да не им спокойствието развали.
Расла е Станка, порасла
станала е мома възрасна
тъкмо на двайсет години.
Че са ми Станка сгодили
скришом ми, скришом от Станка.
Станала рано в неделя
равни дворове премела.
Сметта на пътя хвърлила
долу и нагоре погледна.
Голяма сватба идело,
голяма сватба, богата.
Станка батя си думаше:
- Бате ле, братко Никола,
я излез бате, я излез,
голяма сватба да видиш
голяма сватба богата.
Коя ли е мома честита
на богато място да иде.
Станкиният батьо думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
до сега сестро криехме,
а сега вече не може.
Ние те тебе сгодихме,
таз сватба у дома ще дойде.
Момчето е много богато,
ала е глухо и нямо.
Викнала е Станка да плаче:
- Олеле, Боже, горкана,
на мен ли е стигнало
девет години сираче,
без майка, още без баща,
на братовите си ръце,
на братови и на булини,
а сега глухо да взема,
глухо е още и нямо.
Сватбари в двора влезли,
кръстница Станка забуля.
Станка си було захвърля
девет я пъти забули,
девет се пъти разбули.
Кръстница дума на Станка:
- Станке ле, млада кумичке,
аз ли съм, Станке, виновна,
че ми булото захвърляш?
Тогаз си Стоян продумал:
- Станке ле, либе Станке ле,
остави, Станке, булото,
да те кръстница забули,
и да ни двама венчае.
Тогаз я кръстница забули,
че са ги двама венчали,
голяма сватба станало,
голяма сватба, богата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.