* * *

Георги Грозника

Хранила мама, гледала,
дор девет сина левенти,
десети - Георги грозника.
Мама на Георги думаше:
- Георге ле, грозен омразен,
махни се, Георге, от тука
да не ми грозиш дворите,
дворите и калдаръмите
и девет сина левенти!
Георги на мама думаше:
- Мър къде, мамо, да ида,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная,
пътища и още градове?
Мама на Георги думаше:
- Ти иди в гора зелена,
дето пиле не пее,
дето агне ни не блее -
дано те гадове изядат.
Георги на мама думаше:
- Я, дай ми, мамо, я, дай ми,
ямурлучето скъсано,
да си от къщи изляза,
да не ти грозя дворите,
дворите и калдаръмите
и девет си братя левенти.
Георги от двори излезе
и се на Богу помоли:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли,
майка сина си да пъди,
че бил грозен, омразен.
Да даде Господ, да даде,
като от двори изляза,
чумата в двори да влезе.
Да мори чума, да тръшка,
всички да измори,
само майка да остане,
за Георги каил да стане.
Де е стоял Господ, та й слушал,
като ми Георги излезе,
чумата в двори влязла.
Че мори чума, че тръшка,
негови братя дор девет,
само майка му остана,
за Георги каил станала.
Че ходи Георги и скита
цели ми девет години.
Много е пари спечелил,
много имане накупил
и петстотин вакли овнета,
че се назаде повърна,
край техни порти минава.
Майка му на порта седеше,
с черна си хурка предеше,
с черна си кърпа забрадка,
дребни си сълзи ронеше
и си за Георги питаше:
- Пътниче, младо друмниче,
не видя ли нейде наш Георги?
Георги на баба думаше:
- Не видях, бабо, не видях,
но нещичко ще те по питам -
има ли място за мене,
за триста вакли овнета.
Таз вечер да пренощувам,
че утре ще си отивам.
Георгъова майка сиротна,
та си на Георги думаше:
- Имам място за тебе,
за петстотин вакли овнета.
И аз имам син като тебе,
и той като тебе тъй ходи,
тъй ходи и тъй се скита.
Кога момчето прибрала,
прибрала и го познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010