* * *

Георги Грозника

Имала мама, гледала,
дор девет сина левента,
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, иди си,
да ми не грозиш дворове,
деветте сина левента,
деветте снахи - етърви.
Георги си майка послуша,
че си е багаж събрал
и си на майка думаше:
- Мамо ле, мила майчице,
аз ще ти двори напусна,
далеч в Балкана ще ходя.
Като ти двори напусна,
върла чума в двора да влиза,
да души, мамо, да убий
деветте синове левенти,
деветте снахи - етърви.
За мене каил да станеш.
Работил Георги, спестил,
големо стадо накупил,
най-после Георги решава
в село да се завърне.
Сутринта стадо подбира
и си във село отива,
пред техни къщи високи,
пред техни порти широки.
Майка му пред двора стоеше,
Георги си майка попита:
- Бабо ле, стара бабичко,
има ли място за мене,
за мене, още за стадото?
Майка му на Георги думаше:
- Имаме къщи високи,
имаме порти широки,
имаме място за тебе,
за тебе, още за стадото,
че имала майка, гледала
дор девет сина левенти,
десети - Георги Грозника;
като си двори напусна,
той на майка думаше:
"Мамо ле, мила майчице,
като ти двори напусна
върла чума в двора да влиза,
да души, мамо, да убий,
деветте сина левента
деветте снахи - етърви,
за мене каил да станеш."
Георги на майка думаше:
- Бабо ле, стара бабичко,
аз съм ти Георги Грозника.
Кат го е майка разбрала,
паднала, та умрела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012