* * *

Георги Грозника

Хранила майка, гледала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния.
Мама на Гьорги думаше:
- Гьорги бе, мама, Гьорги бе
махни се, Гьорги, от тука.
Черен си ми, грозен си ми,
махни се, Гьорги, от тука,
да не ми грозиш дворито,
дворито и деветтях сина,
деветтях сина левенти.
Гьорги на мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
къде бе, мамо, да ида,
като съм малък и глупав.
Пътища, майко, не зная,
пътища, равни друмища?
Мама на Гьорги пак дума:
- Гьорги бе, мама, Гьорги бе,
в далечно гори да идеш,.
зверове да те изядат.
Гьорги му жалба дожаля
и на мама си думаше:
- Я ми дай, майко, дрешките,
дрешките и ямурлучето
в далечни гори да ида,
зверовете да ме разкъсът.
Но аз като от тука изляза
черната чума да влезе,
деветтях сина да измори,
деветтях сина левенти,
за мене, майко, каил да станеш.
Като от къщи Гьорги излезе,
черната чума вкъщи влезе,
че мори чума, че трови,
дор девет сина левенти.
Гьорги си в планина отиде,
овчар се там пазари.
Селски ми овце пасеше и пасе
цели ми девет години.
На десетата година жалба му дожаля,
реши да иде в бащино си двори,
да види що е станало
през тези девет години.
Голямо си стадо караше
и пред бащина къща пристигна.
Дворите пусти опустели,
в бурени едри обрасли.
На порти хлопа и чука
и си сама бабичка вижда:
- Излез ми, бабо, отвори,
ще ме ли, бабо, приемеш,
има ли място за мене,
за мене и мойто стадо голямо?
Бабичка го вкъщи поканва,
покани го баба и нагости.
- Няма ли, бабо, при тебе
синове или дъщери?
Баба се много умъчни
и почна баба да говори:
- Десет съм сина гледала,
девет сина левенти
и десети - Гьорги Грозния.
И аз си Гьорги изгоних
в пусто гори незнайно,
да го там зверове разкъсат.
Като си Гьорги излезе
черната чума в нас взе че влезе -
деветтях сина измори.
Затуй съм, баба, самичка.
Тогава й Гьорги продума:
- Аз, майко, съм твоят син Гьорги,
твоят син - Гьорги Грозния.
Не ме ли, майко, ти позна?
Като го зачу майка му,
жива го майка прегърна,
мъртва го майка пусна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.