Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Хранила майка, гледала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния.
Мама на Гьорги думаше:
- Гьорги бе, мама, Гьорги бе
махни се, Гьорги, от тука.
Черен си ми, грозен си ми,
махни се, Гьорги, от тука,
да не ми грозиш дворито,
дворито и деветтях сина,
деветтях сина левенти.
Гьорги на мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
къде бе, мамо, да ида,
като съм малък и глупав.
Пътища, майко, не зная,
пътища, равни друмища?
Мама на Гьорги пак дума:
- Гьорги бе, мама, Гьорги бе,
в далечно гори да идеш,.
зверове да те изядат.
Гьорги му жалба дожаля
и на мама си думаше:
- Я ми дай, майко, дрешките,
дрешките и ямурлучето
в далечни гори да ида,
зверовете да ме разкъсът.
Но аз като от тука изляза
черната чума да влезе,
деветтях сина да измори,
деветтях сина левенти,
за мене, майко, каил да станеш.
Като от къщи Гьорги излезе,
черната чума вкъщи влезе,
че мори чума, че трови,
дор девет сина левенти.
Гьорги си в планина отиде,
овчар се там пазари.
Селски ми овце пасеше и пасе
цели ми девет години.
На десетата година жалба му дожаля,
реши да иде в бащино си двори,
да види що е станало
през тези девет години.
Голямо си стадо караше
и пред бащина къща пристигна.
Дворите пусти опустели,
в бурени едри обрасли.
На порти хлопа и чука
и си сама бабичка вижда:
- Излез ми, бабо, отвори,
ще ме ли, бабо, приемеш,
има ли място за мене,
за мене и мойто стадо голямо?
Бабичка го вкъщи поканва,
покани го баба и нагости.
- Няма ли, бабо, при тебе
синове или дъщери?
Баба се много умъчни
и почна баба да говори:
- Десет съм сина гледала,
девет сина левенти
и десети - Гьорги Грозния.
И аз си Гьорги изгоних
в пусто гори незнайно,
да го там зверове разкъсат.
Като си Гьорги излезе
черната чума в нас взе че влезе -
деветтях сина измори.
Затуй съм, баба, самичка.
Тогава й Гьорги продума:
- Аз, майко, съм твоят син Гьорги,
твоят син - Гьорги Грозния.
Не ме ли, майко, ти позна?
Като го зачу майка му,
жива го майка прегърна,
мъртва го майка пусна.

 


Златарица, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.