Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
до девет сина левенти,
и девет снахи убави.
Десети Георги Грозния,
сама го майка изпъди,
да й не грози синове,
и девет снахи хубави.
Майка на Георги продума:
- Синко ле, синко Георги,
махни се, синко, оттука,
очи ми да те не гледат,
синове ми да не грозиш,
и девет снахи хубави.
Георги на майка продума:
- Къде да ида, майко бе,
като съм малък и глупав,
и пътищата не зная?
Майка му вели, говори:
- Далечни гори да идеш,
зверове да те изядът,
очи ми да те не гледат.
На Георги много дожале,
и син на майка продума:
- Сбери ми, майко, дрешките,
дрешките, ямурлучето.
Георги от порти излиза,
на майка дума, продума:
- Да даде Господ, майко бе,
язе оттука излизам,
черната чума да влезе.
Да бие, майко, да бие,
девет ти сина левенти,
и девет снахи хубави.
Самичка ти да останеш,
пишман за мене да станеш.
Като е Георги излезнал,
черна е чума влезнала,
била е чума, била е,
девет сина левенти,
и девет снахи хубави.
Като е Георги излезнал,
заминал Георги в Добруджа,
там се е овчар уцанил.
Слугувал Георги, слугувал,
цели дванайсет години,
много е пари спечелил,
големо е стадо развъдил.
Тогава Георги решава
назад да се повърне,
на майчино му огнище.
Дълго е Георги пътувал,
пристигнал Георги до село,
погледнал е Георги към вкъщи,
двори с трева заслани,
и на пусти приличали.
Похлопал Георги на порти,
стара е майка излезла,
излезла, не го познала.
- Има ли место за мене,
има ли подслон за стадо,
таз вечер да пренощувам?
- Пътниче, кално друмниче,
девет съм сина имала,
имала и заровила,
и девет снахи хубави;
десети Георги грозничък,
сама го язе изпъдих,
синове ми да не грози,
и девет снахи хубави...
- Мамо ле, стара майчице,
я съм си Георги Грозния,
стигнаха ли те клетвите,
щото те язе прокълнах,
кога ме мене изпъди?
Тогаз го майка познала,
жива го майка прегръща,
и мъртва пада, издъхва.

 


Зелен дол, Благоевградско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012