Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина левента,
левента, много хубави,
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Стани са махни отука
да ни ми грозиш дворите,
дворите и синовете.
Георги си жално заплака
и на майка си дума:
- Майко ле, стара майчице,
къде да ида, майно ле,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная,
пътища, кални друмища.
Мама на Георги пак дума:
- Стани са махни от тука,
зверове да та изядат,
да не ми грозиш дворите,
дворите и синовете.
Че стана Георги и наметна
стар ямурлук през рамо
и на майка си дума:
- Аз като от тука изляза,
майно ле, стара майчице,
черната чума да влезе,
сичките по ред да измори,
да измори, мамо, да тръшне.
Самичък, мамо, да остана,
за мене каил да станеш.
Че стана Георги, замина
долу в долната Добруджа.
Там стоя девет години.
Той се й овчар пазарил
голямо стадо завъдил
и много пари й спечелил.
Тогаз му на ум подаде
да стане да си отиде,
да види братя левенти
и негова стара майчица.
Че си стадо подкара
през тяхно село да мине.
Като до порти отиде,
сичко е в бурен обрасло,
негова стара майчица
тя си на порти седеше:
- Добър ти вечер, бабичко.
- От къде идеш, синко ле?
И аз имах синка кат' тебе,
далеч го ази пропъдих
да го зверовете изядат,
сега самичка останах,
за него каил аз станах.
Ах, че са Георги обади.
Живи са двама пипнали
и са се мъртви пуснали.

 


Завет, Исперихско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.