* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина левента,
левента, много хубави,
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Стани са махни отука
да ни ми грозиш дворите,
дворите и синовете.
Георги си жално заплака
и на майка си дума:
- Майко ле, стара майчице,
къде да ида, майно ле,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная,
пътища, кални друмища.
Мама на Георги пак дума:
- Стани са махни от тука,
зверове да та изядат,
да не ми грозиш дворите,
дворите и синовете.
Че стана Георги и наметна
стар ямурлук през рамо
и на майка си дума:
- Аз като от тука изляза,
майно ле, стара майчице,
черната чума да влезе,
сичките по ред да измори,
да измори, мамо, да тръшне.
Самичък, мамо, да остана,
за мене каил да станеш.
Че стана Георги, замина
долу в долната Добруджа.
Там стоя девет години.
Той се й овчар пазарил
голямо стадо завъдил
и много пари й спечелил.
Тогаз му на ум подаде
да стане да си отиде,
да види братя левенти
и негова стара майчица.
Че си стадо подкара
през тяхно село да мине.
Като до порти отиде,
сичко е в бурен обрасло,
негова стара майчица
тя си на порти седеше:
- Добър ти вечер, бабичко.
- От къде идеш, синко ле?
И аз имах синка кат' тебе,
далеч го ази пропъдих
да го зверовете изядат,
сега самичка останах,
за него каил аз станах.
Ах, че са Георги обади.
Живи са двама пипнали
и са се мъртви пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.