* * *

Георги Грозника

Имала мама, гледала
до девет сина близнака,
десетия - Гьорги Грозния.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, от тука,
да не ми двори ти грозиш
и девет сина близнака.
Гьорги на порти излиза,
люто си майка кълнеше:
- Да даде Господ, мале ле,
като си от тука излезна,
църна ми чума да влезне,
деветте ти сина да умори,
сама, мале, да останеш,
кат кукувица да кукуваш
и за мене да питаш.
Гьорги младо ми търговче стана,
много ми овце закупи,
ходи ми Гьорги, скита,
накрая ми в село се върна,
па на порти потропа:
- Я стани, стара ле бабо,
та ми порти отвори,
стадото да си вкарам,
тук да пренощувам.
Майка му отвътре викаше:
- Махни се, чумо, от тука,
не ти ли стигат деветте ми сина,
та и за мене идваш?!
Гьорги си на майка думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
това не е черна чума,
това е твоя Гьорги Грозния.
Майка му порти отвори
и си Гьорги прегърна,
па си Богу душа даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012