* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
до девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозникът.
Мама си Гьорги думаше:
- Сино льо, Гьорге, сино льо,
я ми се из двори порази,
та ми дворите не грози
и девет сина левенти!
Гьорги мами си думаше:
- Къде бе, мамо, да ида,
като съм малък и глупав?
Не зная, мамо, пътища,
пътища, още друмища.
Мама си Гьорги думаше:
- Сино льо, Гьорге, сино льо,
я иди долу, надолу -
долу във пуста Добруджа,
във тая пуста Козлуджа!
И Гьорги се нажалило,
на клето сърце намилило,
па си мами думаше:
- Я ми дай, мамо, я ми дай
дрешките, неопранките,
та па ще, мамо, да изляза,
другари да си намеря,
па ще да ида надолу,
надолу в пуста Добруджа.
Като из двори изляза,
черната чума да влезе,
да ти измори, майно льо,
до девет сина левенти -
за Гьорги каил да станеш!
Дала му й мама дрешките,
дрешките, неопранките,
дала му й ямурлучето,
та па си Гьорги излезе
и си другари намери.
Отиде долу, надолу,
надолу в пуста Добруджа.
Като ми й Гьорги излязъл,
черната чума увлязла,
та си умори на мама
до девет сина левенти -
за Гьорги й каил станала.
Гьорги отиде в Добруджа,
па ми се глави млад овчар -
седя до девет години,
извъди девет стотини,
деветстотин вакли овни
и тия сиви мърии.
Па си ги Гьорги покара,
на вилает ги изкара.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.