Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала е мама
дор девет сина юнака.
Нали са и те порасли,
порасли и оженили
осемте братя рождени,
сал най-малкият останал,
останал Георги Грозника.
Всички наедно живяли,
всичките деца имали.
Георгевата майчица,
тя си на Георги думаше:
- Махни се, Георге, грознико,
да не ми грозиш къшата,
къщата, Георге, децата,
децата, Георге, внуците.
Чуди се Георги и мае,
накъде Георги да иде.
Най-подир Георги намисли,
намисли Георги, замина
във Влашка земя далечна.
Много е Георги работил,
много е пари спечелил.
Но кат от къщи излиза,
всичките той си прокълна:
- Аз кат от къщи изляза,
черната чума да влезе,
да мори чума, да тръшка,
осемтях братя с булките,
осемтях дребни дечица.
Мама сама да остане,
за мене каил да стане.
Както си Георги прокълна,
всичкото тъй е станало.
За малко време, ни много,
тъкмо за девет години.
Ето го Георги се връща
от Влашка земя далечна,
със стадо овни пред него,
и си във село отива.
Дворито в тръни потънал,
мама му отвън седеше,
седеше в черно, плачеше,
и си за Георги мислише,
ала си Георги не позна,
кога я Георги питаше,
има ли място за него,
за него и за стадото.
Тогаз се Георги обади:
- Не плачи, мале, не тъжи,
аз съм ти Георги Грозника,
дето го от къщи изгони,
да не ти грози къщата.

 


Ветово, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010