* * *

Георги Грозника

Имала, майка, имала,
имала девет синове,
десети Георги Грозният,
грозният и омразният;
Мама на Георги думаше:
- Синко, Георги ле, Георги ле,
махни се синко оттука,
да не ми грозиш дворове,
и девет сина левента,
и девет снахи будински,
и малки им деца в люлки.
Георги на майка говори:
- Мале ле, стара майчице,
къде да ида, мале ле,
като съм толкоз мъничък,
мъничък, мамо, глупавичък?
Като пътища не зная.
Майка на Георги говори:
- Синко Георги ле, Георги ле,
иди в гора зелена,
зверове да те изядат!
Георги на майка говори:
- Мале ле, стара майчице,
я дай ми, мамо, дай ми,
дрешките, мамо, праните,
праните и непраните.
Я дай ми, мамо, дай ми,
я дай ми яморлучето.
Георги из дворове излезе,
майка си люто прокълна:
- Мале ле, стара майчице,
да даде Господ, мале ле,
аз като от дворове излеза,
черната чума да влезе,
синове да ти умори,
и девет снахи будински,
и малки им деца в люлки.
Дворовете ти да опусти
за мене каил да станеш!
Де стои Господ та слуша,
Георги от дворове излиза -
черната чума навлиза.
Та мори чума, та мори,
до девет сина левента,
до девет снахи будински,
малки им деца в люлки,
та им дворове опусти.
Майка из дворове ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
за Георги каил станала:
- Де се ме, Георги, да дойдеш,
майка си да видиш,
как е сама останала.
Георги с аргати пътува,
път пътува, другарува,
че са в Добруджа отишли,
в село Козлуджа влезнали,
там се е Георги очуанил.
Че слугувал Георги, слугувал,
девет ми цели години,
за майка му домъчне,
па на чорбаджия говори:
- Аз искам дома да ида,
моятя майка да видя.
Че е Георги спечелил
хиляда крави ялови,
петстотин с малки теленца,
хиляда овни рогати,
петстотин с вокли ягнета.
Че ги Георги покара,
в техно ги село закара.
Никой си Георги не познал,
край техна врата минава,
пред врата стара майчица.
Георги си майка позна,
а майка сина не позна.
А че се Георги приближи,
на майка тихо говори:
- Аз съм, бабо, търговец,
стока карам за продон.
Има ли в село дворове,
стоката да ми поберат?
Тогаз се майка обади:
- Синко, непознат търговецо,
има си двори широки,
има си къщи високи.
Аз имах девет синове.
(изписва се всичко след
излизането на Георги от къщата)
- За Георги каил станах!
Георги си стадо накара
и си на майка говори:
- Мале ле, стара майко ле,
не позна ли своя син Георги,
грозният и омразният.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010