* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния.
Мама на Гьоргя думаше:
- Махни се, Гьорге, махни се,
да ми дворове не грозиш,
дворове още синове...
Гьорги на мама думаше:
- Я дай ми, мамо, подай ми,
подай ми бащин ямурлук,
че да се махна от тука,
да ти дворове не грозя,
дворове, още синове.
Като си навън изляза -
да даде Господ, да даде,
чрната чума да влезе,
да мори, мамо, измори
дор девет сина левенти;
та сама да ми останеш -
за мене каил да станеш!
Че тръгна Гьорги, замина
по тая равна Добруджа,
че се чираче спазари.
Девет години той скита,
много си пари спечели,
големи стада закупи.
В десета годин' решава
на свойто село да иде.
Като си стадо подкара
право го в село заведе
в бащини двори големи.
Двори ги трева обрасла
и само една пътечка
от стари порти - до къщи.
Гьорги пътечка улови,
до къщи тихо пристъпи
и на вратата почука.
От вътре глас се обажда:
- Чумо ле, черна омразна,
чумо ле, мар черна чумо!
Не ти ли, чумо, стигнаха
дор девет сина левенти,
дор девет млади снахици
и девет мъжки рожбици,
ами си доде й за мене!
Тогаз се Гьорги обажда:
- Мале ле, мила майчице,
аз не съм чума омразна,
а най сам Гьорги Грозния,
дето ме, мале, пропъди
да ходя, мале, да скитам
цели ми девет годин.
Тогаз му майка отворила
и си го майка прегърна.
Жива го майка прегърна,
мъртва го вече пуснала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.