* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала
до девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния,
майка на Гьорги говори:
- Синко ле Гьорги, синко ле,
махни се, синко, от тука,
по горе, синко, по шума,
дано те зверове изядат,
жив назад да се не връщаш,
дворето да ми не грозиш
и девет сина левенти,
и техните девет булчици,
и техни дребни дечица.
Чуди се Гьорги, мае се,
но няма какво да прави
и си навънка излязъл,
майка си люто прокълнал:
- Аз навън като изляза,
черната чума да влезе,
та да ти синове измори,
техните девет булчици
и техни дребни дечица.
Като навънка излязъл,
черната чума е влязла,
та и синове измори,
синове, още снашици
и техни мъжки дечица.
Ходи ми Гьорги, скита се,
цели ми десет години,
най-после се е завърнал,
сама си майка заварил
и тя си Гьорги познала,
познала и го прегърнала
и за него каил станала,
и за него сълзи ронила,
в прегръдките му умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.