* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й
девет ми сина хубави, (2)
девет ми булки се с люлки.
Седнали да си вечерят,
мама им вино залива, (2)
на секи чаша подаде,
на Гергя чаша ни даде.
Тя си на Гергя думаше:
- Герги ле, сино, Герги ле, (2)
най-малък, Герги, най-грозен.
Махни са, махни оттука
да не ми грозиш синовте,
синовте още й дворите.
Герги си нищо не рече
и си навънка излезе,
и се на бога помоли:
- Божне ле, миличък боже,
аз кат от тука изляза,
черната чума да влезе,
да троши чума, да мори
девет ми братя хубави
и девет булки със люлки.
Туку сал мама да остани,
да легни болна да лежи
девет ми цели години,
на десетата година
да стани тежка от постеля, -
да земе слама-тояга
и тя да й още дотяга,
да тръгне просец да проси
от село мама на село,
от къща мама на къща,
при мене мама да дойди.
Де й стоял господ да й слушал,
като от дворите излезе,
черната чума влезнала,
трошила чума, морила
девет му братя хубави
и девет булки със люлки,
само майка му останала,
легнала болна да лежи.
Лежала й девет години.
На десетата година
станала тежка от постеля,
зела е слама-тояга
и тя й още дотяга.
Тръгнала просец да проси
от село мама на село,
от къща мама на къща
и у Гергиви отишла,
и на Герги извикала:
- Герге ле, сино Герге ле,
излез ме нещо дикисай.
Пък той са от къщи обади:
- Махни са, мамо, махни са,
че аз съм черен и грозен,
аз ще та, мамо, загрозя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010