* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
до девет ми сина левенти,
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се Георги от тука,
да не ми грозиш дворите
и моите девет синове.
Георги мами си думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав
и пътища не зная?
Мама на Георги пак дума:
- Вземи си Георге дрешките,
дрешките, яморлучето,
че иди нейде в гората,
да та зверове изядат.
На Георги жалба дожале,
че си взе Георги дрешките.
Като то къщи излиза
и на майка си продума:
- Аз като от къщи изляза
чумата черна да влезе,
да ти умори, майно ле,
девет ми брата левенти
и на девет братя булките
за мене каил да станеш.
Като от къщи излезе
на пътя дюлгери таман тръгваха,
долу за в долна Добруджа,
за в голямата Козлуджа,
Георги си с тях отиде,
там се аргатин представи.
Седял е малко, ни много,
седял е до девет години,
спечели девет хиляди
и петстотин вакли овнета.
На десетата година
рече Георги да си иде
и назад да се повърне.
Като си у тях отиде,
на порти лопа и вика:
- Има ли място за мене
и за моите вакли овнета?
Майка му отвътре продума:
- Имам баба за хиляда.
Аз имах девет синове,
но ги чумата измори,
пък аз си Георги пропъдих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.