* * *

Георги Грозника

Имала й мама, гледала
дор девет сина левенти,
десети й - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Я иди се, Георги, махни са,
да не ми грозиш дворету,
дворету, още синове.
Георги на майка си думаше:
- Къде ма, мамо, да ида
като съм още малък,
малък ма, мамо, хем глупав.
във пести гори да идеш,
зверове да та изядат.
Я ми дай, мамо, дрешките
дрешките, ямурлучето.
Заплакал Георги и тръгнал
и на майка си думаше:
- Като от двори изляза,
черната чума да влезе,
синове да ти измори
самичка, мамо, да останеш,
за мене каил да станеш.
Като из село излязъл,
там са с другари събрали
че отиват долу в Добруджа,
в Добруджа, още в Козлуджа.
Там са е Георги пазарил
селски говеда да пасе.
Спечелил Георги, спечелил
петстотин вакли овнета
и са й назад, бе върнал.
Като през село минавал,
бабичка на порти стояла,
Георги бабичка думаше:
- Добър ден, стара бабичко,
имаш ли място за меня
и за петстотин вакли овнета?
Бабичка Георги думаше:
- Имам, синко, затебя
и за потстотин вакли овнета.
Да не си Георги ти срещал,
сама си Георги изпъдих.
От както Георги излезе,
чумата в двори навлезе
и ми синове измори
и за Георги каил аз станах.
Георги на бабичка думаше:
- Не плачи, мамо, не тъжи,
ази съм Георги Грозника.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.