* * *

Георги Грозника

Хранила майка, гледала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорге, от тука,
да не ми грозиш дворито
със девет сина левенти,
със девет бели снахици
и девет мили внучета.
Гьорги мама си думаше:
- Къде да ида, мър мале,
като съм малък и глупав,
пътища, мале, не зная.
Мама му дрехи събира
и ги през порти изхвърля.
Гьорги си дрехи събира
и на мама си продумва:
- Ази, кат' от двори изляза,
черната чума да влезе,
да мори, мале, да троши
дор девет сина левенти,
дор девет бели снахици,
дор девет мили внучета,
сал тебе клета да остави,
клета просякиня да тръгнеш,
на мойте врата да дойдеше,
залъчка хлебец да просиш.
Гьорги се чирак пазари
и си на нива отиде,
черни си угари да оре.
Първата брезна кат' дръпнал,
първата, още втората,
казан жълтици извадил.
Построи Гьорги сараи,
къщи високи и чардаци,
къщи, още дюкяни.
Пазари Гьорги чираци,
чираци, още слугини,
да си в дюкяни слугуват,
слугуват и ратайкуват.
В Гьоргюви бащини двори,
като си Гьорги излиза,
черната чума там влиза
кат' черна квачка със пилци.
Морила чума, трошила,
сичките наред изморила -
дор девет сина левенти,
дор девет бели снахици,
дор девет мили внучета.
Само майка му оставила,
клета просякиня да стане.
От къща на къща ходела,
залъчка хлебец просела.
На Гьоргюв'те порти стигнала
и там залък хлебец просила.
Гьорги слугини накарва
да си майка му приберат,
приберат, още изкъпят.
Гьорги при нея отива
и на майка си продумва:
- Мале ле, стара майчице,
заради Гьорги Грозника
изтрепа дор девет сина,
дор девет сина левенти,
дор девет бели снахици,
дор девет мили внучета,
и най-подир, мале, тъй стана,
че на Грозника остана...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.