* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
до девет сина левента,
десети Георги грозника.
Мама на Георги думаше:
- Синко Георги ле, Георги,
махни се, синко, оттука,
да не ми грозиш синове
и още девет снахици.
Георги мама си думаше:
- Къде ли, мамо, да ида,
като съм малък и глупав,
като пътища не знам,
пътища още друмища.
- Махни се, синко, махни се,
звери да те изядат
в оная гора зелена.
Георги от къщи излиза,
на майка си продума:
- Да знаеш, майко, да знаеш,
аз от къщи излизам,
черната чума да влезе,
синове да ти умори
и още девет снахици.
Ходил ми Георги, ходил
цели девет години.
Много е Георги спечелил.
Кога се на село завърна
и си стадо водеше,
на чешмата седеше
една стара жена
като милата му майка,
но тя не го познала.
Пък той я попита:
- Бабичко, стара бабо,
имате ли място за мен
у вас да нощувам?
- Имам, синко непознат,
аз имах до девет сина
и деветто ми починаха,
и деветто се разнесоха,
останах, синко, самотна,
от нивга никого нямам,
най-малкият син Георги -
и него, синко, изгубих
в зелена гора.
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
кога ме от къщи изгони?
Сега се, мамо, завърнах,
на мен, мамо, да се радваш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010