* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
дор девет сина левенти,
десетия - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Вземи си, Георги, дрешките,
дрешките, ямурлучето,
махни се, синко, от тука,
да не ми грозиш къщата
и девет сина левенти!
Георги на мама думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная,
пътища, равни друмища.
Че стана Георги, излезе,
щом кат' от порти излезе,
люто майка си прокълна:
- Щом като тръгна, замина,
черната чума да влезе,
до един да ги измори,
самичка само да останеш
и за мен каил да станеш.
Замина Георги, замина,
къмто ми златна Добруджа.
Георги се овчар пазари
цели ми девет години.
Голямо стадо спечелил,
на десетата година
намислил да се завърне
в бащини двори големи.
Край тях Георги минава,
на път майка си пресрещнал
и си я питом попитал:
- Бабо ле, стара бабичко,
имаш ли място за мене,
за мене и за стадото?
- Има бре, синко, има бре,
аз съм сама самичка.
Аз имах девет сина,
десети - Георги Грозника;
че си го ази изпъдих,
но Господ каил не стана -
че черната чума вкъщи влезе,
до един ми ги измори.
Де да е Георги да дойде!
Георги на майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
аз съм Георги Грозника.
Майка си Георги прегърна,
прегърна и го целуна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.