* * *

Георги Грозника

Имала, майка имала,
девет ми сина юнаци,
деветия бил Георги грозния.
Раснал, пораснал Георги,
кога навършил осемнайсет,
майка му от къщи го изпъдила.
На излизане от къщи Георги
семейство и двора е проклел.
Ходил е Георги, скитал е
тъкмо девет години
и е спечелил деветстотин
и двеста вакли овнета.
На Георги жалба дожали,
че се е вкъщи завърнал,
кога си в село навлезнал
видял е чудо голямо.
Къщата им е изгорена
братята му умрели и
майка му много остаряла.
Кога си до дома приближи
насред двор е видял една женица.
Той на жената продумал:
- Може ли, бабо, у вас да пренощувам,
и може ли, бабо, подслон да ми дадеш
на мойте двеста овнета?
Бабата Георги познала,
че жалба й се дожали
и викна, та се разплака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010