* * *

Георги Грозника

Имала е мама, имала е
до девет сина левенти,
десети - Георги грозника,
и девет снахи хубави,
и девет малки внука.
Мама си Георги думала:
- Синко ле, Георги грознико,
я иди в гора зелена,
дано те зверове изядат,
да не ми грозиш дворите,
и девет сина левенти
с девет снахи хубави,
с девет малки внуци.
Георги мама си думаше:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешките неопраните.
Георги от двора излиза
и на майка си думаше:
- Мамо ле, стара мале ле,
аз като от двор изляза
черната чума да влиза,
да мори, мале, да гори
всичките до един да измори,
деветте сина левени,
деветте снахи хубави.
Сал тебе, мале, да остави.
Де стоя Господ, та слуша,
Георги от двора излезе,
черната чума влезнала,
та мори, та умори
всички до един умори.
Само майка му останала
и за Георги каил станала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012