* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала
до девет сина левенти,
десети - Георги грозника.
Мама Георги думаше:
- Синко Георге ле, Георге ле,
махни се, синко, оттука,
да не ни грозиш дворите
и деветте сина левента.
Георги мама си думаше:
- Къде да ида, мамо ма?
Хем съм малък, хем глупав,
пък и пътища не зная....
Мама Георги думаше:
- Да идеш, Георги, да идеш,
в пустата гора, да знаеш,
зверове да те разкъсат.
Георги мама си думаше:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешките и ямурлучето,
та като от двори изляза
на Бога да се помоля:
"Чуеш ли, Боже, виждаш ли?
Като от двора изляза,
черна чумата да влезе.
Да мори, Боже, да умори
моите деветте братя левенти,
само майка ми да остане
и за мене каил да стане -
где да си, Георге, да дойдеш,
водичка да ми донесеш,
водичка, мама, раничка!"
Георги покрай двори минуваше,
сиво си стадо водеше,
майка му на пътна врата стоеше
и се на Георги молеше,
но Георги мина, замина...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012